Как реагирате в моменти, в които емоциите бушуват във вас? Съзнателното и спокойно поведение в такива ситуции е белег за емоционална зрялост. Но не само... Независимо на колко години е човек, едва ли може да се каже, че е достигнал напълно емоционална зрялост. Това е нещо, на което се учим цял живот. По-важното обаче е дали вървим в правилната посока. По-долу ще откриете 20 модела на мислене, с които може да проверите това за себе си. Ако изповядвате повечето от тях, то със сигурност сте на добър път, твърдят от The School of Life. 

1. Осъзнаваш, че по-голямата част от лошото поведение на другите хора се дължи на страх и безпокойство, а не на злоба или идиотизъм.  

2. Научаваш, че това, което е в главата ти, не може да бъде разбрано автоматично от други хора. Осъзнаваш, че трябва да изразяваш намеренията и чувствата си с думи.

3. Разбираш, че понякога допускаш грешки. И си способен да се извиниш. 

4. Придобиваш увереност не като осъзнаваш, че си страхотен, а като разбираш, че всички останали са също толкова глупави, уплашени и изгубени, колкото и ти.

5. Прощаваш на родителите си, защото осъзнаваш, че те не са на тази земя, за да те нападат и нараняват. И самите те се борят със своите демони.

6. Разбираш колко голямо влияние имат така наречените „малки“ неща върху настроението ти: достатъчно сън, нива на кръвната захар, алкохол, стрес и т.н. И си наясно, че не е добре да говориш по важни теми с любим човек, когато си недоспал, забързан, гладен, пиян...

7. Разбираш, че няма смисъл да се цупиш. Ако някой те нарани, не трупаш болка и омраза с дни. Помниш, че скоро ще умреш. Не очакваш другите да знаят какво не е наред. Говориш директно и ако се поправят или ти се извинят, им прощаваш. Ако не – отново им прощаваш.

8. Спираш да вярваш в съвършенството. Няма перфектни хора, перфектни работни места или перфектен живот. Осъзнаваш, че много неща в живота са доста разочароващи, но въпреки това са „достатъчно добри“.

9. Научваш се да си малко по-песимистичен за развоя на нещата и в резултат на това ставаш по-търпелив, по-спокоен и склонен на прошка.  

10. Виждаш, че слабостите на характера се балансират с много силни страни. Да, някой може да е педантичен, но също така е прецизен и точен човек. Осъзнаваш, че съвършени хора не съществуват и зад всяка сила се крие слабост.

11. Влюбваш се малко по-трудно. Когато не си много зрял, можеш да се влюбиш за миг. Сега осъзнаваш, че всеки, колкото и прекрасен и очарователен да изглежда в началото, ще те нарани по някакъв начин, когато се доближиш до него. Много по-лоялен си към всичко, което имаш в момента.

12. Научаваш, че си много труден човек. Отхвърляш част от първоначалните си идеалистични представи за себе си. И предупреждаваш любезно хората, с които имаш интимни или приятелски отношения, какви предизвикателства могат да срещнат с теб.

13. Научаваш се да си прощаваш за грешките и глупавите си постъпки. Ставаш си приятел. Разбира се, че си „идиот“, но въпреки това не си лош човек, както всички останали хора. 

14.  Научаваш, че неизбежна част от зрелостта е да постигнеш мир с „детето вътре в теб“, което винаги ще е там. Спираш да се правиш на „голям“ във всички ситуации.  

15. Преставаш да отдаваш толкова много надежда на големите планове за щастието, които могат да отнемат години, и празнуваш малките неща, които вървят добре. Умееш да се радваш на цветята и на нощното небе. Цениш малките удоволствия в живота. 

16. Това, което другите мислят за теб, спира да те вълнува особено. Осъзнаваш, че умовете на хората са едно объркано място и вече не се опитваш да им се харесаш. Любовта става по-важна от славата.

17. Радваш се да чуваш обратна връзка. Вместо да смяташ, че всеки, който те критикува, греши или пък се опитва да те унизи, приемаш, че това може да ти е полезно и да роди нови идеи. Готов си да чуваш критика, без да слагаш броня.

18. Осъзнаваш, че не можеш да живееш ден след ден с болките и проблемите си. И в някакъв момент трябва да смениш перспективата си спрямо тях. 

19. Разпознаваш как опитът от миналото провокира реакцията ти на определени събития и се научаваш да управляваш тези изкривявания. Приемаш, че заради ситуации от детството, си склонен да преувеличаваш някои неща. Разпознаваш първичните си реакции на определени теми и разбираш, че понякога не е добре да се доверяваш на първото си чувство.

20. Осъзнаваш, че когато започваш приятелство, другите хора не се интересуват от добрите новини около теб толкова, колкото се вълнуват какво те тревожи. Така се чувстват по-малко самотни с болката в собствените си сърца. Знаеш, че доброто приятелство се основава на споделена уязвимост.