Жечко Димитров е изпълнителен директор на СФБ „Капиталов пазар“ АД и управител на БИК „Капиталов пазар“ ЕООД. Работил е в Бюро за оценка на технологиите към МС, Приватконсулт ООД, ТМФ Сървисиз ЕООД и др. Димитров преподава „Борси и борсови операции” в Частна професионална гимназия „Банкер” от 1997 г. и организира провеждането на тренировъчни борсови сесии с учениците от 12. клас в СФБ „Капиталов пазар” и посещението/производствените екскурзии в Софийска фондова борса. Завършил е УНСС, специалност „Финанси и кредит” с квалификационна степен „магистър”. Има много допълнителни квалификации и специализации, включително в САЩ и Япония. Има богат опит като консултант и мениджър на над 15 международни и национални проекта в т.ч. програмен директор на проект на БСК „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013. Владее писмено и говоримо английски и руски език. (Снимка: Economy.bg)

Борсовата търгвия у нас отбеляза 30-годишнина на 8 април. По този повод Economy.bg потърси Жечко Димитров, за да разкаже как е изглеждала борсовата търговия у нас в началото, какво се промени за 30 години, защо трябва да инвестираме повече, от какви промени има нужда пазара и защо, според него, предстоят трудни години.

Началото на съвременната борсовата търговия у нас е поставено на 8 април 1992 г. Как изглеждаше пазарът тогава?
Нека да кажем че борсовата търговия в България стартира през 1918 година, но в новата икономическа история на България. Софийска фондова борса стартира на 8 април 1992 година. Борсовата търговия тогава беше с много ограничен брой ценни книжа. Нека да си припомним, че основните акционерни дружества които съществуваха въобще в България, бяха основно преобразуваните бивши клонове на Българска народна банка, които бяха преобразувани в акционерни дружества и акциите на някои от тях се предлагаха за покупко-продажба. Всъщност първата сделка стана със седем акции на Търговска банка „Балканбанк“. Като организация на самата борсова търговия се набираха продавачи и оферти на продавачи и в определен ден се събираха в залата за всички желаещи да купят с внесени депозити на аукционен принцип наддаваха за всяка една от акциите. Всъщност в историята на борсовата търговия аукционният метод е един от първите, които е използван и може би закономерно така стартира и работата на Софийска фондова борса. По-късно се появиха акции на новообразувани дружества. Липсваше специализирано законодателство, действаше единствено Търговския закон и на принципа „Което не е забранено, е позволено“. Всички, които създаваха нови дружества се опитваха да предлагат своите нови акции тоест да правят първични публични предлагания. Появиха се и такива частни от различни сфери – търговия, машиностроене, но основно акциите на търговски банки се предлагаха по това време.

Кога се появи законодателството?
Доста по късно. Ако разгледаме възникването на капиталовите пазари по света, специализираното законодателство възниква тогава, когато започнат кризите. Нюйоркската фондова борса е създадена в края на 18-и век, едва в началото на 20-и век започва специализираното законодателство. Исторически погледнато фондовите борси са самоорганизиращи се тържища за търговия с ценни книжа. Но тогава, когато се наруши общественият интерес, тогава, когато емитенти злоупотребяват с обещание за високи дивиденти, които очевидно е нямало намерение да ги изпълнят, и хората си инвестираха средствата, стана обществено брожение защото правно, юридически нямаше никакво основание човек да си възстанови парите от тези компании. Те казваха: „Просто форсмажор, лошо управление и не можем да ви върнем парите“. Но цели райони от страната бяха засегнати и в края на 1995 г., тогава всъщност гръмнаха три големи финансови пирамиди, брожението сред населението предизвика необходимостта от въвеждане на специализирано законодателство. За радост, ние тогава работихме с Франкфуртската фондова борса и с финансиране, осигурено от Световната банка. Техни експерти участваха в създаването на първия Закон за ценните книжа фондовите борси и инвестиционните дружества, който беше приет през '95-а година и който създаде необходимата основа за лицензирането на една фондова борса в България, имахме 16 в този момент, създаването на надзорен държавен орган Комисията по ценните книжа и фондовите борси сега се казва Комисия по финансов надзор, създаването на Централния депозитар. Т.е. нормативната уредба първо изигра ролята за интегриране на целия пазар и обединяване на всички съществуващи фондови борси в една, институционалното изграждане с надзорен орган, с депозитар, лицензиране на инвестиционни посредници. И всъщност това даде голям тласък за по-нататъшното развитие на капиталовия пазар в България. 

Какво се промени за 30 години?
Много, много се промени и недостатъчно, може би. Началото беше един пионерски порив с огромно желание. Всичко се случваше за първи път, емисии на ценни книжа, ежедневни борсови сесии, в началото сесиите бяха през две седмици, публикуване на аналитична информация, набиране на институционални инвеститори, поява на пенсионните фондове като един от най големите инвеститори в капиталовия пазар, фондовете от отворен/ затворен тип, алтернативни фондове. Появиха се много нови участници. Появиха се нови емитенти тези, които дойдоха по линията на масовата приватизация – 1200 дружества. Останаха много малко от тях на пазара, но пък за сметка на това се появиха нови. И най-хубавото, което се случва в последните 5 години е всъщност създаването на Beam пазара за малки и средни предприятия, който в последните години направи изключително успешни емисии. Защо казвам, че недостатъчно според мен се разви пазарът? Защото нашият пазар е някак си еднопластов. Емитират се и се търгуват единствено и основно акции, по-малко облигации и почти никакви държавни ценни книжа, никакви срочни сделки като фючърси опции и така нататък. Т.е. нямаме и инфраструктурата за това нещо. Централният депозитар и Българската народна банка съществуват като два паралелни депозитара за държавни ценни книжа. Това са неща, които биха могли да бъдат направени и което е най-важно, според мен израснаха много нашите инвестиционни посредници и някои от тях вече спокойно можем да кажем, че работят като инвестиционни банкери. Започнаха да създават стартъпи, да ги обучават, да търсят хора с иновативно мислене, да търсят тяхното финансиране но това засега е само началото. Ние като Стопанска камара която участваше в учредяването на Софийската фондова борса 91/92 г., искаме да видим повече инструменти на капиталовия пазар, които да са в полза на българските предприятия. Искаме инвеститорите и парите от спестявания на граждани на фондове да влизат за икономиката на България.

Според Вас може ли едно средностатистическо семейство с добър влог в банката да започне да инвестира без да има основа за това?
Ще ви кажа от опит, защото мои ученици от гимназията консултират своите родители, което е много симпатично но е факт. Смятам, че тогава, когато се изкарва добрият пример и инвестиционните възможности се показват, тогава хората много бързо ще се пренасочат. Нека да погледнем някои от листа на фондовата борса. За една година някои от тях имат по 50 -70% ръст в цените на акциите. Ако човек преди една година е купил тези акции и сега ги продаде, това е една много добра инвестиция. Отделно, че някои от компаниите дават и рекордни дивиденти в момента. Така че трябва просто да се популяризира тази възможност и вярвам че хората много бързо ще дойдат. Така беше в началото на 92 г. Всички бяха тръгнали да инвестират.

След това което стана с финансовите пирамиди?
Не може това да се повтори просто защото законовите регламенти в момента в някаква голяма степен предпазват. Разбира се че може и да се появят такива, които да се опитат да се възползват, но смятам че в по-голямата си част пазарът вече не е същият, така че трудно биха могли да прескочат всичките регулации и контрол от страна на държавата, на борсата, на инвестиционните посредници. Така че вярвам в силата на пазара.

Какво трябва да се случи, за да стане борсата многопластова?
Въпрос според мен на политическо решение и подкрепа от страна на държавата. 

Защо? В законите ли е проблемът?
Не, в законите не е проблемът. В примера с депозитарите според мен е въпрос на институционално решение от страна на Българската народна банка и може би това е един добър повод сега при избора на новия управител да се постави като въпрос, защото това е по-ефективно както за самата Народна банка така и за всички инвеститори. Разходите ще спаднат за поддръжката на един депозитар. Това, което държавата не прави, е според мен първо в областта на образованието и на обучението на децата. Аз от 1997 г. преподавам в Частна професионална гимназия „Банкер“ на 12. клас „Борси и борсови операции“ и за съжаление това е единственото училище в България, което прави това. Тоест в учебните програми, не казвам да учат „Борси и борсови операции“, но тук въпросът е за инвестиционна грамотност, за финансова грамотност, което според мен е въпрос на държавна политика. В учебните планове и програми такова намерение няма. Учат се всякакви други полезни и по- малко полезни неща. Но да подготвим нашите деца и хора за новите предизвикателства на новото време за съжаление нищо не правим. По отношение на компаниите, ако се насочи общественият финансов ресурс при едни прозрачни условия, смятам, че атрактивни български предприемачи и предприятия ще се насочат към капиталовия пазар съвсем закономерно.

И един пример ще ви кажа – за работата на Фонда за фондовете. Той с европейски средства финансира някакви предприятия, което го прави съвсем отделно, откъснато от пазара. Не виждам никакъв проблем и причина да не го правят това на Beam пазара на фондовата борса, защото това може да ограничи ангажирането на обществените средства в тези инвестиции. Ако тези предприятия, стартъпи, наистина са добри, те могат да привличат от пазара допълнителни средства и средства на Фонда на фондовете да бъдат инвестирани в много повече предприятия. Качването на тези компании на Beam пазара ще даде повече информация за ефективността на ползването на тези средства, обратната информация какъв ще е резултатът от тези инвестиции. Така че според мен е въпрос на желание и не толкова на нормативна уредба. Ние от Стопанската камара се плашим от непрекъснатите промени на законодателството в ценни книжа и смятам, че това е един от големите проблеми на капиталовия пазар – непрекъснато променящата се нормативна уредба. Няма такъв закон освен Закона за движение по пътищата като Закона за публичното предлагане и всички останали закони, които се променят по пет шест пъти на година. Това е чудо, което трябва да бъде преустановено.

Как пандемията се отрази на пазара у нас?
Пандемията, както във всички сфери на икономиката, затвори инвестиционния интерес в някаква степен и последните две години наистина имаше ограничения в инвестиционната активност. Но за последните 6 месеца Българска фондова борса бележи значителен ръст на оборотите. Подготвят се нови стартъпи, които да бъдат качени на Beam пазара, така че мисля, че бързо-бързо ще можем да наваксаме това изоставане. Mакар че всяко нещо си има цена и тя трябва да бъде платена в определен момент.

Колко стартъпа се подготвят за Beam пазара?
Знам за 3. Но тук също има един проблем. По европейски регламент знаете че на Beam пазара се търгуват компании без задължението да подготвят проспект. Или се готви всъщност някакъв ограничен, който се одобрява от самата фондова борса.
По нашето законодателство в момента възможностите за финансиране са до левовата равностойност на 3 милиона евро. Европейски регламент дава възможност на националното законодателство да определи такъв праг до 8 милиона евро. Не виждам защо България не си даде най-високия праг от 8 милиона евро левова равностойност на дружества, които искат да набират средства чрез Beam пазара, защото това наистина ще попълни една празнота във финансирането на такива инвестиционни проекти, за които в момента е много трудно да се намери финансиране.
Банките искат обезпечение на всеки лев от кредитите, а всъщност интересни и атрактивни проекти могат да бъдат финансирани именно чрез този Beam пазар, ако се вдигне прагът за освобождаване от проспект за публично предлагане. Комисията по финансов надзор е на самоиздръжка от такси и комисионни и глоби, които налага, но в крайна сметка тя трябва да работи в полза на икономиката. Историята на първичните публични предлагания е много тъжна в България. За последните 10 години ние имаме 14 първични публични предлагания, от което са събрани по-малко от 100 милиона лева, което е абсолютно скромно.
Така че работата на борсата в тази посока и разбира се, подкрепата, която има и от Българска стопанска камара и другите национално представителни работодателски организации, трябва да бъде подкрепена и от държавата като отношение и политика. И смятам че тогава тя ще извърши тази работа, която е призвана да извърши – да осигури финансиране за българските предприятия. Това трябва да е основният лайтмотив и цел на Българската фондова борса, независимо че тя работи в сферата на конкуренция с други пазари. Но като Българска фондова борса тя трябва да работи за българската икономика.

Как оценявате българската борса днес на фона на военен конфликт в съседство и затихваща (може би) пандемия?
Българската фондова борса в последните години наистина направи големи крачки. Знаете, пуснаха и финансови инструменти за криптовалута. Така че ръководството на борсата има нашата пълна подкрепа и като борса, и като оборот, и като интерес мисля, че вървят добре нещата. Това, което всички ние очакваме, е да вървят още по-добре. Така че каквото зависи от нас, ние ще го направим да им помогнем да вървим напред заедно.

Българската фондова борса има няколко инициативи сред които пазара Beam и Oxygen. Има и още. Има ли инициатива, или дейност, която липсва в момента и която Вие бихте искали да видите?
Мисля че трябва продуктово да се развива фондовата борса и аз лично смятам, че трябва да вървим към развитие на срочен пазар и различни други финансови инструменти. Разбира се, много бих искал да видя и активна търговия с държавни ценни книжа, което смятам, че може да бъде направено при малка стиковка с Българска народна банка.

Какво предстои на българския фондов пазар. Какво още трябва да направи той?
Казахме, че върви добре, но трябва да кажем че структурата на емитентите не е особено добра защото за 2021 година 57% от оборота на фондовата борса е с финансови застрахователни компании. 15% са предприятия от преработващата промишленост и всички останали сектори са под 5%. Т.е. в някаква степен емитентите на фондовата борса не отговарят на структурата на българската икономика. Така че аз бих искал да видя много повече добри, а ние имаме такива предприятия български с експортен потенциал, с мащаб да ги видя на борсата. И те тогава ще дойдат, когато видят наистина възможности за активна борсова търговия с техните ценни книжа. И смятам, че това е нещото, върху което можем да работим заедно с борсата.

Каква е прогнозата Ви за следващите пет години?
Трудни години предвид високата инфлация, кризите, които следват една след друга. Трудно е човек да направи ясна прогноза, при положение че не е ясно след месец какво ще се случи. Но аз вярвам, че интересът към фондовата борса няма да секне, защото цифрите го показват. Нарастват спестяванията и на фирмите, и на домакинствата и за съжаление, в момента единствената алтернатива, която избират гражданите е да инвестират в жилища. Нещо, което по моя оценка се изчерпва като инвестиционна възможност. Лихвите са ниски в банките, някъде - отрицателни, таксите са убийствени, така че пазарът просто плаче за алтернативи и възможности за инвестиции. Ако фондовата борса успее да го предложи, аз смятам, че голяма част от тези средства могат да бъдат ефективно насочени на борсата. Така че това са посоките, в които смятам, че може да се развие.

* Настоящата статия има единствено информационна цел, като не представлява инвестиционен съвет и не следва да бъде приемана като препоръка или предложение за сключване на сделки с конкретни финансови инструменти или други активи, нито като предлагане на друг вид инвестиционни услуги. Статията отразява личното мнение на автора/интервюираното лице, като не обвързва екипа на Economy.bg