30-тото издание на Worldwide Cost of Living (WCOL), на Economist Intelligence Unit (EIU) отново подрежда най-скъпите градове за живеене в света. През 2020 обаче, докладът е посветен на това да отговори на един основен въпрос: „Как се отразява Covid-19 на потребителските цени?“

Ето и кои са основните изводи от тазгодишния доклад:
• индексът на Economist Intelligence Unit Worldwide Cost of Life (WCOL), който тази година отчита цените на 138 стоки и услуги в около 130 големи града към септември 2020 г. са се повишили само с 0,3 пункта средно през последната година;
• трите най-скъпи града в света са Хонконг, Цюрих (Швейцария) и Париж (Франция);
• Цюрих и Париж изпревариха Сингапур и Осака (Япония), които слязоха по-надолу в класирането;
• градовете в Америка, Африка и Източна Европа са станали по-евтини от миналата година, а Западноевропейските градове – по-скъпи. Това отчасти отразява покачването на европейските валути спрямо щатския долар;
• от десетте категории, обхванати от този доклад, тютюн и отдих (включително потребителска електроника) отбелязват най-голям ръст на цените от миналата година, докато цените на дрехите са с най-стръмен спад.

30-тото издание на индекса WCOL показва как пандемията Covid-19 е променила разходите за живот в 133 града по света от началото на 2020 г. Докладът се фокусира върху това как цените на стоките са се променили поради нестабилността на валутите, проблемите с веригата на доставки, въздействието на данъци и субсидии, и промени в потребителските предпочитания.

10-те най-скъп града за живеене по света (Източник: EIU)

Най-големият ръст на цените в щатски долари се отчита в Техеран (Иран), чийто общ индекс WCOL се е повишил с десет пункта на фона на американските санкции, които са повлияли на предлагането на стоки. Въпреки че Техеран се е изкачил с почти 30 места, от 106-то на 79-о място, цените в града остават далеч под тези в трите най-скъпи града в света – Хонконг, Цюрих и Париж. Цюрих и Париж изпревариха Сингапур и Осака, които слязоха надолу в класацията на WCOL от съвместно първо място миналата година (с Хонконг) до номер четири и пет.

Цените в Сингапур спаднаха, тъй като пандемията доведе до изселване на чуждестранни работници. Общото население на държавата-града се свива за първи път от 2003 г. насам, търсенето намалява и настъпва дефлация. Осака наблюдава подобни тенденции, като потребителските цени стагнират и японското правителство субсидира някои разходи като тези за обществения транспорт. Най-големият спад на цените се е случил в Рио де Жанейро и Сао Пауло (и двата в Бразилия), отразявайки слабите валути и нарастващите нива на бедност.

10-те града с най-голям спад в класацията (Източник: EIU)

Причини за промените в цените:
• движението на обменния курс на местната валута спрямо долара предизвиква много от промените в класацията на WCOL, като се има предвид, че градовете се сравняват с помощта на индекс, в който Ню Йорк е основният град. Като цяло валутната слабост е последвала пандемията, когато се е разпространила по целия свят от Азия до Латинска Америка. До септември 2020 г., когато е направено проучването, валутите са най-слаби в Америка и най-силни в Западна Европа;
• проблемите с веригата на доставки също се отразяват на ценовите тенденци, като недостигът на стоки, като тоалетна хартия и тестени изделия, увеличава цените в някои категории. Скокът на Техеран в класацията е пряко свързан със санкциите на САЩ, които спряха вноса в няколко категории;
• в някои градове действията на правителството доведоха до промени в цените. Някои страни (например в Аржентина) наложиха нов контрол на цените на фона на голямото търсене заради паническо пазаруване. Други са повишили данъците, за да компенсират недостига на приходи. Например спадът на цените на петрола накара саудитското правителство да повиши данъка върху добавената стойност (ДДС) от 5% на 15% от юли 2020 г.;
• в много страни се наблюдава рязък спад на разполагаемите доходи, въпреки държавната подкрепа. Потребителите реагираха с увеличаване на спестяванията и намаляване на разходите;
• промените в начина на живот, причинени от пандемията, също са повлияли на цените - например останалите у дома имат нови възгледи за стоките и услугите, които според тях са от съществено значение.

10-те града с най-голям ръст в класацията (Източник: EIU)

Какво да очакваме през 2021 г.?
Въпреки че много ще зависи от хода на пандемията, от EIU очакват много от горепосочените ценови тенденции да продължат и през 2021 г. Тъй като е малко вероятно глобалната икономика да се върне на предпандемичните нива до 2022 г., разходите ще останат ограничени, а цените ще вървят надолу. Много потребители, които са загрижени за цените, ще дадат приоритет на разходите за основни стоки, домашно забавление и по-бърз достъп до интернет. Скъпите вещи, както и дрехите и отдиха извън дома, ще продължат да страдат от сравнително ниско търсене.

Цените на лаптопите и смартфоните също ще понесат тежестта на търговските войни, както и много артикули в кошницата с храни. Вносните стоки ще останат податливи на валутни колебания. Очаква се онлайн продажбите да продължат да разширяват своя дял от общите продажби на дребно през 2021 г. Въпреки това, дори онлайн търговците ще се борят да намерят нови източници на приходи и ще разчитат на ценова конкуренция за увеличаване на обема.

Потребителските компании, които искат да установят ценова стратегия, трябва да преценят дали дистанционната работа ще бъде временна или постоянна тенденция на техните пазари, тъй като това ще определи начина, по който пакетират или продават продукти. Продажбите на храни ще се съсредоточат върху семейни ястия, а не обяд за един човек. По-сигурните опаковки ще спечелят, както и цената и удобството.

Преди всичко стратегиите за ценообразуване и продажби ще се ръководят от наложените мерки за ограничаване на коронавируса. Там, където е разрешена само основната търговия на дребно, конкурентни дестинации за пазаруване на едно гише, включително онлайн пазари (като Tmall, Shopee и Amazon) и реални супермаркети (като Walmart, Costco и Carrefour), ще се справят добре. Доскоро онлайн търговията на дребно предпочиташе международните марки, но сега това предимство отпада. Каналите директно към клиента ще дадат на компаниите по-добър контрол върху ценообразуването и инвентара. Обвързването с търговци на дребно с многоканално присъствие ще бъде ключово за производителите на пакетирани стоки.