Наталия Тодорова има над 15 години опит във финансовата сфера, в областта на инвестициите. Била е член на Борда на директорите и Директор за връзки с клиенти на една от най-големите независими компании у нас за лични спестявания и инвестиции (Expat Capital). В момента е инвестиционен директор в Morningside Hill – компания, управляваща фондове за дялови инвестиции и рисков капитал. Наталия е автор на образователния комплект „Финансова грамотност“ на издателство Carrot (подходящ за ученици 12+ години), както и на картите „Откъде идват парите?“ на издателство Клевър бук (за възрастта 5-8 години). Организатор е на Националния ученически конкурс Моята паричка. Водещ на бизнес подкаста Какво могат парите и автор на платформата The Little Chief, където споделя полезно съдържание, свързано с финансова грамотност, лични финанси и инвестиции. Определя темата за финансовата грамотност на децата като своя лична кауза и не пропуска повод да се срещне с ученици от различни възрасти. (Снимка: Личен архив)

Издателство „Клет България“ създаде специални материали, които правят темата за еврото достъпна и практична за учениците от всички възрастови групи. Инициативата цели да улесни учителите и да подготви децата за предстоящото присъединяване на страната към еврозоната.

Ресурсите ще бъдат достъпни в образователната платформа iZZI и обхващат всички възрастови групи – от 1. до 12. клас. В момента вече са активни материалите за 3. – 4. клас, а останалите ресурси ще бъдат отворени поетапно. Те включват информационни текстове, интерактивни материали, игри и практически задачи, разработени от експерта по финанси и инвестиции Наталия Тодорова.

Какво представлява програмата за учители, посветена на еврото, с какви ресурси разполага, какво означава на практика финансовата грамотност, защо тя е важна и как изглежда в ежедневието на децата, обяснява Наталия Тодорова, експерт по финанси и инвестиции и автор на програмата.

Какви конкретни ресурси съдържа новата програма за различните възрастови групи и как се различават подходите към учениците от началния и от гимназиалния етап?
Заедно с издателство „Клет България“ подготвихме пакет от образователни ресурси, които да отговорят на най-често задаваните въпроси от учениците, свързани с приемането на еврото в България. Материалите са структурирани в пет възрастови категории – от началното училище до гимназиалния етап, за да отговарят на нивото на разбиране и интересите на децата.

Във всяка група има въвеждащ урок за по-широкия икономически контекст – защо е важно членството в еврозоната, какви са основните принципи на една обща валута – както и практически насочени материали за конкретните промени в ежедневието ни, които предстоят от 1 януари 2026 г.

За по-малките ученици сме заложили на игри, ролеви ситуации и творчески задачи – например, „магазинче“ в клас, смятане в левове и евро, изработване на собствена валута като начин да разберат защо парите имат стойност. При по-големите вече говорим за икономическа интеграция, стабилност, инфлация и ефекти върху личните и семейните финанси. Там включваме групови проекти, куизове, дискусии и дебати, за да развием уменията им да мислят критично, да търсят аргументи и да правят собствени заключения.

Целта е съдържанието да бъде достъпно и полезно, да провокира любопитство. Искаме учениците не просто да научат фактите, но и да свържат темата със собствения си опит, да задават нови въпроси за финансовите и икономическите теми, които пряко засягат ежедневието и бъдещето им.

Как тези материали подпомагат учителите в практическата работа в класната стая?
Към материалите и работните листове за учениците, разработихме за учителите методически указания с полезни насоки и допълнителна информация, идеи за различни подходи в часа, разработки за провеждане на дискусии и групови игри. Така те ще имат увереността, че са подготвени да отговарят на въпросите на учениците, както и да провокират тяхното мислене и въображение.

Екипът на издателство „Клет България“ доста се постара в дигитализацията на материалите, така че тези часове могат да се проведат изцяло в интерактивната среда на платформата с помощта на дигиталната дъска в класната стая. Това дава възможност за динамика в часа – и работа на екран, и групови игри, и задачи на хартия. Идеята е учителите да имат пълен инструментариум и да могат да адаптират съдържанието според конкретния клас.

На каква възраст според Вас трябва да започне изграждането на финансова култура на децата и кои са първите стъпки?
Няма „твърде рано“ за финансова грамотност. Разбира се, подходите са различни според възрастта. На 5 – 6 години децата вече имат касички, получават парични подаръци от близки, участват в пазаруването с родителите си. Това е чудесен момент да започнем да говорим с тях за спестяване, за отлагане на покупка, за разликата между нужда и желание.

Важно е тези разговори да се водят спокойно и естествено – парите не бива да са табу. Когато децата разберат, че те са ресурс, който трябва да се планира, а не „се появява“, полагаме основите за изграждане на устойчиви навици по-късно.

Влизането в еврозоната е голяма макроикономическа стъпка – кое е най-важното, което учениците трябва да разберат на достъпен език?
Смяната на валутата не е просто аритметика – не е само да пресметнем колко евро ще получим срещу 1 лев. Това е стратегическа стъпка, определяща посоката на развитие на страната ни. Естествено е хората да гледат първо през призмата на цените в магазина – защото това засяга джоба ни директно и е най-лесно измеримо, но еврото в дългосрочен икономически план е много повече от цената на хляба или сиренето днес и утре – то е стабилност, предвидимост и доверие.

Разбира се, единната европейска валута не е панацея. Тя сама по себе си няма да направи България по-богата и няма автоматично да ни изравни със стандарта на останалите европейски държави. Но включването ни в еврозоната е ключов елемент в изграждането на по-сигурна и привлекателна среда за инвестиции, по-голяма конкурентоспособност на бизнеса и по-добри възможности за младите хора да останат и да се реализират тук.

Важно е учениците да разберат именно тази по-широка картина. Еврото е инструмент, но успехът зависи от това как ние като общество ще го използваме.

Как и защо експерт по финанси и инвестиции решава да насочи знанията си към разработването на материали за деца?
Дълги години работя в сферата на инвестициите и спестяванията. Всеки ден съм виждала колко висока е цената на липсата на знания и умения в управлението на личните финанси – грешни решения, дългови капани, пропуснати възможности. 

За съжаление, статистиката показва, че знанията и уменията на българските ученици в тази област също са тревожно ниски. По ниво на финансова грамотност 15-годишните ни младежи са на едно от последните места в Европа, а именно те ще бъдат утрешното активно икономическо население на страната.

Това ме убеди, че промяната трябва да започне много по-рано. Ако дадем на децата си основни знания за парите, спестяването, планирането и икономическите процеси, можем да ги подготвим да вземат осъзнати решения, да мислят критично, да бъдат по-независими и отговорни. Означава да могат да правят по-добър избор както за себе си, така и за обществото. За да развиваме икономика на бъдещето, са нужни финансово грамотни и предприемчиви млади хора. 

Каква е добавената стойност на инициативата за бизнеса и обществото извън училище?
Финансовата грамотност не е само „учебно съдържание“, а умение за живота. Компаниите имат нужда от служители, за да управляват ресурси, да планират и да мислят стратегически, но тези хора са и потребители и когато са финансово по-грамотни, те вземат по-разумни решения, допринасят за развитието на прозрачна и конкурентна бизнес среда, което влияе положително на цялата икономика. Обществото печели два пъти: от по-добре подготвени млади хора и от по-зрели и отговорни потребители и граждани. 

Какъв съвет бихте дали на учителите за изграждане на устойчив интерес към финансова грамотност на учениците?
Важно е да се покаже практичната страна на темата. Терминът „финансова грамотност“ звучи абстрактно и сухо. На практика обаче в него се включват важни умения за ежедневието на всеки от нас. Въпроси като: „Как да си купя нещо, което искам?“, „Защо да спестявам?“, „Как да не похарча всичко още първия ден?“.

Когато децата видят, че тези уроци им помагат в реалния живот, интересът идва естествено. Съветът ми е темите да се свързват с ежедневието на учениците, с техните примери, въпроси и ситуации. Финансовата грамотност не е теория, а житейско умение, което трябва да развиваме цял живот.